|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Ерменлия-гидия (1. Жътварка и съпруг
Eрменлия)
Седяла й Рада край бял Дунава,
кат' е седяла и се й молила,
и се й молила на гемиджия:
- Гемиджийко льо, братец да ми си,
братец да ми си, сестра да съм ти,
да ме проводеш през бял Дунава,
през бял Дунава, Дунавско море.
Че мойто любе у кър отиде,
у кър отиде, хляб не си взима,
подир заръчва хляб да му занеса.
Ам' най ми й мъчно, когат' ме види,
когат' ме види три дни надалек,
вола изпряга, мене упряга.
То не мий мъчно, дат ме упряга,
ам' най ми й мъчно, когат ми рече:
"Долу, Ирино, горе, сарийо,
карай да изорем най-малката нива,
девет обърта - двеста декара."
Аспарухово, Провадийско; жътварска - сутрин (СбНУ 63, № 517);
трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.05.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|