|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Еничерче жали за дома си
- Абре, момче, момче,
грижно та кахърно,
чуждо та незнайно,
дали ти е, момче,
сайдатлък додял
или ти е пушка дотежала?
- Лельо, мила лельо,
нито ми е, лельо, сайдатлък додял,
нито ми е, лельо, пушка дотежала.
Вчера минах, лeльо,
през нашето село.
Пред нашата вратня
три се хора вият,
мойте девет сестри
разплетени ходят
през плет хоро гледат,
мене жив жалеят.
Мойте седем братя,
кавали свиреха,
кавал забравиха,
мене жив жалеят.
Мойта стара майка,
в черно облечена,
черно калугерско,
мене жив жалее.
Моят стар баща,
небръснат ходи,
мене жив жалее.
Планиново, Тополовградско (Архив КБЛ-ВТУ); сайдатлък - солдатлък,
войниклък; в други вар. героят е момче еничерче.
============================= © Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|