|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Еничерче жали за дома си
Ляйке, полюляйке
що ми се люляеш
люляеш беляеш
отвъд бяла Дунава.
Да бяха снягови
бяха се стопили.
Да бяха лебеди
бяха отлетяли.
Бяха еничери
чадър курдисали,
Хем ядът и пият
и се подиграват
със златна ябълка
златна копринена.
Едно еничерче
ни яде, ни пие
ни се подиграва
със златна ябълка.
Еничер го пита:
- Ой та еничерко,
що ни ядеш, ни пиеш,
ни се подиграваш.
Еничерко дума:
- Как да ям, да пия
мойта стара майка
черна кърпа носи
мене да жалее.
Мрамор, Тополовградско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|