* * *

Еничерче жали за дома си

Калино, Калинче, байново хубаво,
заспала Калинка в байнева градинка
от там заминаха турци еничери.
Тия като я видеха, от коне слезоха,
в чепре влягаха, чадър опънаха,
вино заточиха, вино и ракия
и запродаваха оката по двесте,
оката по двесте, мярата по триста.
Едно еничерче, турско измикярче,
ни от коня слиза, ни във чепре влиза.
При царя отиде и на царя дума:
- Царю ле, ти, старо, царю, изпиши ми,
царю, изпиши ми книга лефтерова
аз да я изпратя на моята майка,
на моята майка и на мойто любе.
Мойто първо любе девет годин,
девет годин черна кърпа носи;
кърпа се съдира, тя я не опира,
тя я не опира - мене жив жалее!
Мойте мили сестри през плет хоро гледат,
през плет хоро гледат, на хоро не ходят,
на хоро не ходят - мен да жалеят.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010