|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Еничерче жали за дома си
Заспала е Величка на бащино лозе,
на бащино лозе, под бялото грозде.
Баща и я будеше: - Стани, стани, Величке,
погледай надолу, надолу и нагоре,
къмто бял Дунава, ко се илей белей.
Дали е бяло сирене, или е бял лебеда,
или е бял лебеда или лятно дъжде?
Че стана Величка, погледна,
надолу и нагоре, къмто бял Дунава.
Величка отговаря: - Тейно, стари тейко,
нито е бял лебеда, нито е бяло снежи,
нито е бяло снежи,нито е лятно дъжде.
Най е еничери с бели чадъри,
бели чадъри, бели и червени,
Дунав минават, бял камък мятат,
мятат - надмятват се,
че който надметне
този бял камък…
Лозенец, Ямболско; лазарска - на буенек (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана,
непълна.
============================= © Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|