|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Еничерче жали за дома си
- Тодоро, Тодорке,
кому мама ръча,
ръча и заръча -
двори да изметеш,
столе да наредиш,
гости да ни дойдат,
гости еничери?
Още едва издума
гостите дойдоха,
коне навързаха
за червен трендафил,
пушки окачиха
по жълтите дунки.
Малко еничерче,
той от кон не слиза,
той на стол не сяда,
той си паша моли:
- Напиши ми, пашо,
една бяла книга,
та да я изпратя
на моята майка.
Моята майка, пашо,
стана три години
черна кърпа носи.
Кърпа се додира,
тя я не опира -
все мене жали.
Моите братя, пашо,
кавали купуват,
с кавали не свирят -
все мене жалят.
Моите сестри, пашо,
черни кърпи носят -
все мене жалят.
Криво поле, Хасковско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|