|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Еничерче жали за дома си
Що ми се илее, илее билее
отвъд през бял Дунав, през Черното море?
Дали е ледове или лебеди?
То не било, мамо, нито ледове, нито лебеди,
най било мамо черен, тъмен аскер.
Всички ядат, пият и се борба борят
Иван яничерче, най баш капитанче
не яде, нито пие, нито се борба бори,
най до царя седи и на царя се моли:
- Царъо господаръо, пусни ме да си ида.
Стана девет години откак съм излязъл,
мойта милна майка все по двора ходи,
все по двора ходи, дребни сълзи рони,
с черно забрадена, с черно подбрадена,
с черно подбрадена - мене жив жалее;
мойте милни братя все кавали правят,
все кавали правят с тях не свирят,
с тях не свирят - мене жив жалеят;
мойте милни сестри все на хоро ходят,
все на хоро ходят, хоро не играят,
хоро не играят - мене жив жалеят.
Туй ти наздраве, Иване,
и на твойта милна майка.
Кирилово, Елховско; лазарска - за войник (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|