* * *

Еничерче жали за дома си

Бело, моме Бело,
какво ми са белейе,
белейе и лалейе
доле, по-надоле
в ореовско поле,
до белия Дунав?
Бело, моме Бело,
да ми са лебеде
подфръкнале биха
за два дни, за три дни,
за цела неделя.
Ах, Бело моме, Бело,
Бело моме, Бело,
да ми са бели цветя,
за неделя за две (2)
прецъфтели биха.
Ах, Бело моме, Бело.
Бело моме, Бело,
да ми са бели снегове
за месец и за два (2)
прокопнели биха.
Ах, Бело моме, Бело,
Бело моме, Бело,
най ми са били еничери
под бели чадъри.
Ядат, Бело, и пият
и с ябълка играят.
Ах, Бело моме, Бело,
Бело моме, Бело,
а едно еничерче
ни яде, ни пие, (2)
ни с ябълка играе,
ах, Бело моме, Бело,
Бело моме, Бело,
полупило шапка
до черните очи,
поронило сълзи
до черната земля,
ах, Бело моме, Бело,
Бело моме, Бело,
като плаче и дума:
- Да ме знаеш, мале, (2)
дека болно седа
и от какво ми е болест -
на три места ме е
куршум проболо
и боли, и не боли. (2)
Ах, да ме знаеш, мале,
на сърце ми люта рана -
получило съм писмо
от първото си либе,
че се е сгодило (2)
и сватба ще прави.
Ах, да ма знаеш, мале...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010