|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Еничерче жали за дома си
Заспала е Калинка
вън на равни двори,
на майчино коляно,
на тейну скутове.
Майка й я будеше:
- Мар стани, стани, Калино,
стани да видиш
царя как минава
с много еничери.
Сички еничери
от конете слазят,
най-малкото еничерче,
то от кон не слазя, (2)
то под чадър не сяда.
То на царя дума:
- Царьо, разпиши ми
книга еничерска,
книга еничерска,
книга търновчанска.
Мойта мила майка
черна кърпа носи,
кърпа се додира,
тя не я опира -
мене жив жалее.
Мойте мили братя
все кавали правят,
кавали не ги свирят -
мене жив жалеят.
Дюлино, Варненско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|