|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Еничерче жали за дома си
Какво се белее, белее, люлее,
отвъде бял Дунав,
дали са снягове, или са ледове.
Нито са снягове, нито са ледове,
а най ми е било цара със войската.
Едно еничерче, той на царя дума:
- Царю, господарю, напиши ми книга,
напиши ми книга до моята майка.
Стана три година, откак съм излянал,
мойта майка, царю, църна кърпа носи,
кърпа са додира, тя я не опира, жив жалее.
Мойте братя, царю, тънки свирки дялат,
дялат, пък не свирят, мене жив жалеят.
Мойте сестри царю, бели кърпи ткаят,
ткаят, пък не носят, мене жив жалеят.
Дълбок извор, Първомайско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|