* * *

Еничерче жали за дома си

- Яно, бела Яно, дено се белее,
дено се белее, белее, синее -
дали е снегове, или е ливене?
- Мале, стара мале, нито е снегове,
нито е снегове, нито е ливене,
ами са момчета, врют са еничери.
Там ще цар да падне със голяма войска.
Врют еничерчета, врют от конче слизат,
врют от конче слизат и на столче сядат.
Едно еничерче ни от конче слиза,
ни от конче слиза, ни на столче сяда,
ни на столче сяда, ам се царю моли:
- Царю, господарьо, изпиши ми, царьо,
изпиши ми царьо книга лефтерия,
до мояна майка, до моине братя,
до моине братя, до моине сестри.
Че мояна майка сега три години
чьорна кърпа носи, та я не опира,
оти мен жалее, жалее, более -
не може да знае жив ли съм, не ли съм...
И моине братя сега три години,
как кавале дялат, та че хи не свирят,
оти мен жалеят, жалеят, болеят...
И моине сестри сега три години
как босилчек севат, та че се не кичат,
оти мен жалеят, жалеят, болеят!
Сьодна цар на столче, та изписа книга,
та изписа книга, книга лефтерия,
че я царен прати до негова майка,
до негови братя, братя, още сестри.
Тогав еничерче си от конче слезе,
от конче слезе и на столче сьодна.
Царюму се кланя и на царян дума:
- Благодарим, царьо, дето ми изписа,
дето ми изписа книга лефтерия
до моена майка, братя, още сестри -
мен да си прочуят, че съм жив и здравчек,
да не ме жалеят, жалеят, болеят!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010