|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Еничерче жали за дома си
Какво се люлее, люлее, белее,
люлее, белее отвъд бял Дунава,
дали е лебеди, или е снегове?
Ку беше лебеди, бяха подхвръкнали,
ку беше снегове, бяха се стопили.
Не било лебеди, не било снегове,
а най ми е било царя еничера,
царя еничера с млади еничери.
Всичките еничери от коне слезоха,
сал едно еничерче то от кон не слезе,
то от кон не слезе и то царю дума:
- Царю господарю, царю изпиши ми
книга тефтерова, аз ще я лефтерам,
далек ще я пратя, чак до мойта майка.
Мойта стара майка, стана девет годин,
черна кърпа носи, кърпа се додира,
тя не я опира, мене жив жалее!...
Мойте девет братя, стана девет годин,
кавали глашаха, глашат не ги свирят,
глашат не ги свирят, мене жив жалеят!...
Мойте девет сестри, стана девет годин,
престилки тъчаха, тъкат не ги носят,
тъкат не ги носят, мене жив жалеят!...
Аспарухово, Провадийско, великденска (Калоянов-ДЮДК, № 85 - "Жив
го жалят майка, братя и сестри").
============================= © Електронно издателство LiterNet, 24.05.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|