 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Заплакала ми й гората
заради Индже войвода:
- Де да е Индже да доде,
да развесели гората,
гората и планината!
Индже се ясно изпровикна:
- Честито, горо, сполай ти,
дето ти вода пиехме,
дето ти трева газехме!
Гората мълчи, не дума,
птичка от дърво продума:
- Водата тече, пак - вода,
тревата расте, пак - трева,
едно ви халал не струвам -
дето ми елхи кършехте,
та ги на хурки правехте,
на хурки и на вретена.
Там, дето кукувичка кацаше,
кацаше и нареждаше,
гората веселеше.
Вардун, Търговищко; на гуляй (СбНУ 61, № 482 - "Индже се прощава с гората"). В бележка към песента съставителите на тома отбелязват: "Песента е контаминация на две отделни фабули - "Гората тъжи за Индже" и "Юнак се с гора прощава".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010