* * *

Стар Димо разговаря с гората

Юнак се с гора прощава
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водице студена,
прощавай, горо зелена,
дето ти трева тъпкахме, (2)
дето ти вода мътихме.
Никому гора не дума,
а на юначе продума:
- Иди си сбогом, юначе,
халал ви струвам сичкото, (2)
тревата, още водата,
водата си е пак вода,
тревата си е пак трева.
Едно ви халал не струвам,
дето ми йели кършехте,
че ги на хурки правехте,
та ги на моми давахте.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010