* * *

Стар Димо разговаря с гората

Стар Димо, стара войвода,
на двор Димо стоеше
и към гората гледаше,
печено агне ядеше,
червено вино пиеше
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
и ти, водо ле студена,
помниш ли горо, знаеш ли
кога, горо, из тебе ходихме
и ти клоните кършихме,
и бистра ти вода мътихме.
Кажи ми, горо, разправи
къде са мойте верни другари.
Гората мълчи, не дума,
а на Стуян дума продума:
- Ако би гора думала
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари.
Тогаз Стоян в гора отиде
и си дървари той запря,
да не си гора изсичат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010