* * *

Стар Димо разговаря с гората

Стар Димо, стара войвода,
той си на двори седеше,
сряд двор на стол стоеше,
бистра ракия пияше
и към гората гледаше,
и на гората думаше:
- Горо ле, горо зелена,
знаеш ли, горо, повниш ли,
кога из тебе ходяхми,
кога ти елхи кършехме
и ти водата мътняхме.
Гора на хайдутин думаше:
- Иди си сбогом, хайдутин,
тревата си е пак трева,
водата си е пак вода,
всичко ви халал струвам,
едно ви халал не струвам,
дето ми елхи кършехте,
па ги на фурки правехте
и по седянки фодяхте,
и ги на моми давахте.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.