|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стар Димо разговаря с гората
Стар Димо, стара войвода
сред двори седеше,
върла ракия пиеше, (2)
бяла си брада гладеше,
и на гората думаше:
- Знаеш ли, горо, помниш ли,
кога из тебе аз ходех, (2)
с триста отбор юнаци...
Ама пусти, пусти старини...
Славей на дърво стоеше
и си на Димо думаше:
- Димо ле, стара войвода,
ако ли гора думала,
не би я секли дървари,
не би я пасли овчари.
Майчица що е рожденна
и тя си чедо издава
пред турци и пред сеймени.
Гората, майка хубава,
скрий ли се юнак в нея
никому нищо не казва.
Червен бряг, Луковитско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|