|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Стар Димо разговаря с гората
Юнак се с гора прощава
и на гората говори:
- Горо ле, горо зелена,
хубава Пирин планино,
прощавай, горо зелена,
дето ти трева тъпкахме,
дето ти вода мътихме!
Никому гора не дума,
ала юнаку продума:
- Иди си сбогом, юначе,
халал ви струвам сичкото -
тревата още водата;
водата си е пак вода,
тревата си е пак трева.
Едно ви халал не струвам -
дето ми ели кършехте,
та ги на хурки правехте
и по седенки ходехте,
та ги на моми давахте!
неуточнено (Цонев, Родна китка, с. 107 - "Гора и юнаци";
=Войнишка библиотека, с. 121, № 36; =Осинин, Заплакала е, 1 изд., 1939, № 112;
2 изд., 1947, № 100; =Осинин-Бурин, Горо ле, с. 293 - "Прощаване с гората").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.04.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|