* * *

Димитър гради кула в Кунино

Майка Димитру говори:
- Синко Димитре, Димитре,
мамино име чутовно!
Мама ще да те замоли -
не чести често Кунино,
Кунино, село големо,
Кунино, и Радовене,
че са кунинци душмане,
и радовенци - курваре,
че ще те, синко, погубят,
и ще ти глава предадат;
не прави кула голема
със седемдесе мазгале
и осемдесе пенджери;
не карай хора нгария,
гърчави кравици да впрегат,
кал, каменье да ти карат!
Димитър майка не слуша,
не слуша и не послуша.
Направи кула голема
със седемдесе мазгале
и осемдесе пенджери.
А че му дойде потера
от Видина, от пашата.
Праща си паша три турци,
три турци, до три гавазе,
рано, по-рано да дойдат,
право у Димитрови отидат
срещу нощи, полунощи.
Димитру порта кълцаа,
па си почукат, повикат:
- Отвори, бабо, отвори!
Димитрова стара майчица,
отворила чамшир порти.
Бабичка ги тихом продума:
- Що ви йе, синко, Димитър?
Турци си баби говорат:
- Тук ли йе, бабо, Димитър?
Бабичка ги тихом продума:
- Що ви йе, синко, Димитър?
Турци си пак й говорат:
- Треба ни, бабо, Димитър!
Сам си го паша го вика
у Видин града голема -
пашата си села продава,
та ще Димитру да хариже!
- Димитър, синко, не йе тук,
он ми йе село Кунино,
Кунино и Радовене!
Тогива идат три турци
во това село Кунино,
на Димитровата кула.
Димитър кула седеше,
старейшина му диван стоеше,
три моми диван стоеха -
една му каве правеше,
втора му огън даваше,
третя му вода полива;
кехая му коня стега,
чорбаджия му агне пече.
Согледа, каже, Димитър,
сапикаса, бре, Димитър,
че стигнаха до три турци,
до три турци, три гавазе.
Димитър дума думаше:
- Какви са тиа три турци,
три турци, до три палаше?
Подайте им ги каве шекер.
Три турци думат, отговарат:
- Ние не щем каве шекер,
ами идем, бре, за тебе.
Сам си ни пашата пратил,
бре пашата йот Видин града,
ей пашата, пазванджия,
шест села да ти хариже,
че си му много прихатель!
Тогива Димитър рече:
- Кехая, кончето стегни.
Кехая кончето стегна.
Юкачи Димитър кончето,
със три турци Димитър тръгна.
Излезал йе село Кален,
турци му ръце вързаха,
назад му ръце извиха,
назад му ръце вързаха.
Димитър им ги отговараше:
- Три турци, бре, до три бракя!
Да ви йе просто фес жълтици,
отвържете ми ръцете,
през Вратца не ме карайте,
душмане да не се пукат
и вратчанските бакале.
Отвързале му ръцете,
през Вратца го прекарале,
душмане да не се пукат
и врачанските бакале.
Димитру майка думаше:
- Димитре, синко Димитре,
мамино име чутовно!
Нали ти мама думаше:
"Не гради, синко, не прави,
не гради кула Кунино
със седемдесе мазгале,
със осемдесе пенджери,
че са кунинци душмане,
и радовенци - курваре,
че ще те, синко, погубат,
и ще ти глава предадат."
Ала Димитър говори:
- Не бой се, майко, не бой се,
че ми йе паша прихатель.
(...)
Во Видин града пристигна,
три турци на паша обадят:
- Дойде си, каже, Димитър.
Я паша дума говори:
- Три турци, до три джелате!
Димитра си го погубете,
децата да го не гледат,
че ми йе много прихатель,
щом го видат, не дават!
На Димитра глава узеле.
Димитър дума думаше:
- Знаеш ли, пашу, повниш ли,
до московското, бре, време,
коги те язе изробих,
та от московци откупих
и си те язе отървах?
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010