|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Димитър гради кула в Кунино
Димитру майка говори:
- Синко Димитре, Димитре,
дако е мама мачеха,
не карай, синко, хората,
хората, сиромасите,
кой с кола, кой с волове,
мермер камъне да возат,
шарена кула да дигат;
не карай, синко, булките,
булките сиротинските,
със люлки вара да носят,
шарена кула да мажат,
със седемдесет мазгале,
със осемдесет оджака,
със деведесет пенджара,
че ще чуят до цара,
до цара и до везира!
Димитър майка не слуша,
ноло карало, возило,
иззида кула шарена.
Тамън у кула улезна,
от цара стигна мензиле.
Коги ги виде Димитър,
три пъти поклон удари,
избук-чибук нгим запали;
три дни са яли и пили,
три агънца изяли.
Едно турче гавазче,
па си Димитру говори:
- Море, Димитре, Димитре,
не сме дошле да ядеме,
да ядеме и пиеме.
Назе е цар допратил,
при него да те водиме.
Ако ли нечеш да идеш,
глава да ти земеме,
у торба да я носиме.
Димитър на турче говори:
- Защо да нечем да идем,
и мене е мило да идем,
да идем цара да видим.
Цар нгим отдалеко говори:
- Сечете го чирек по чирек,
качете го по тръне и по гложе!...
Върбовчец, Белоградчишко (СбНУ 41/1936, с. 400; =Караславов-Занаятчийството,
с. 110 - "Димитру майка говори").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|