|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Димитър гради кула в Кунино
Димитровата майчица,
тя на Димитър думаше:
- Седи, Димитре, не ходи
у Вража чутна касаба,
там имаш много душмани,
те ще те, синко, убият!
Димитър мама не слуша.
Стана си, конче изведе
и се на конче преметна,
и си у Вража отиде.
Димитър, младо юначе,
из Вражи тесни сокачки,
хранена коня яреше,
алена феса кривеше.
Кадънки - бели ханъмки,
те под чардаци седяха,
една си друга думаха:
- Бре, кои е този гидия?
Бре, май Димитър гидия?
Златни ябълки хвърляха,
Димитро конче удряха.
Димитър ябълки сбираше
и пак ги назад връщаше,
бели ханъмки удряше.
От де го турци видяха,
че го на паша съобщиха.
Че си пашата нареди -
да си Димитра уловят,
да го в тъмница затворят.
Тежка потеря вдигнали,
че са Димитра хванали
и го в тъмница хвърлили.
Конче му отвън вързали,
на мама хабер пратили -
де да е майка му, да доди.
Димитровата майчица,
като си хабер приела,
напълни пазва жълтици,
в ута - бели бешлици
и си у Вража отиде,
у Вража, у тъмницата.
На портите ми похлопа,
похлопа, още повика:
- Димитре, синко Димитре,
тук ли си, синко, жив ли си?
А пак Димитър извика:
- Тука съм, мале, защо съм?
Днеска е сирна събота,
утре е света неделя,
ще са съберат, приберат,
турци и българи.
Турците джумбиш ще правят,
българи сеир ще струват -
Димитра ще си обесят...
Милинка моя мале мо,
не ходи, пари не харчи,
турска е вяра лошава,
лошава - молба не знае.
Я ми кончето отвържи
и се на конче преметни.
То ще те, майко, изведе
сред гора - на полянката,
сред полянката - колибка.
Във колибката живее
моето братче Мойсенчо
с трима млади момчета.
Много му здраве да носиш,
той ще ме, мамо, отърве.
Димитровата майчица,
тя се на коня преметна,
а че си конче изведе
в гората - на полянката,
сред полянката - колибка.
В колибката стоеше
Мойсенчо - млада войвода.
Мойсенчовата майчица,
тя на Мойсенча думаше:
- Сино льо, холам, Мойсенчо,
много ти здраве изпрати
твоето братче Димитър,
от Вражда, от тъмницата,
да дойдеш, да го отървеш.
Мойсенчо - млада войвода,
дорде си мама продума,
той се изясно провикна:
- Дружина, млади момчета,
стягаите, холам, дружина,
на цървулите ремъци,
на пушките кремъци.
Много ни здраве изпрати
нашето братче Димитър.
Голяма сватба заправил
и нас, джанъм, калесал
да идем, да сватуваме.
Че ги Мойсенчо поведе
у Вражда - чутна касаба.
Че ги Мойсенчо нареди,
кой под път, джанъм, кой над път.
Той на тъмница отиде
и се за порти залови,
и си Димитър изведе.
Тръгнали паша да найдат,
найдели и заловили,
грозни го мъки мъчили
и му главата отрязали.
Соколово, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ); Вража, Вражда - другаде Враца.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|