* * *

Димитър гради кула в Кунино

Димитър кули градеше,
у това село Кулево,
със седемдесе одаи,
със двесте малки пенджари,
сто и педесе вратници.
Доде ги гради Димитър,
една йе майкя гледала,
девет йе люлки люляла,
а други се работили,
у скут каменье носили,
та са си кули градили.
Стара му майкя думаше:
- Сине Димитре, Димитре,
не гради кули високи
със седемдесе одаи,
със двесте малки пенджари,
сто и педесе вратници,
не мъчи, сине, раята,
на рамо гора да носа,
у скут каменье да носа;
че че се, сине, прочуеш,
щом да те турци усета,
веднъга да те погуба!
Димитър майкя не слуша,
па гради кули високи,
край кулите калдарме.
Той се йе чуло, прочуло,
до паши, до Солимана,
защо е градил Димитър,
заградил йе кули високи,
със седемдесе одаи,
със двесте малки пенджари,
сто и педесе вратници,
ем ги йе градил с раята,
на рамо гора носили,
у скут каменье носили,
та са му кули градили;
една е майкя гледала,
девет йе деца люляла;
ония там работили,
у скут каменье носили.
Веднъга окна пашата:
- Сегмене млади левене,
арам ви солта и леба,
и тия мазни баници
и печените кокошки,
че че защо сте сегмене?
То сите сеги одите,
а не знаете сегмене,
у това село Кулево,
който йе тамо Димитър,
Димитър голем джелепин,
градил йе кули високи,
със седемдесе одаи,
със двесте малки пенджари,
сто и педесе вратници;
он ги йе градил с раята,
на рамо гора носили,
у скут каменье носили;
една йе майкя гледала,
девет йе деца люлила;
ония там работили,
у скут каменье носили,
та са му кули градили
и край кулите калдарме!
Д идете да го хванете,
жив ако да го хванете,
и по-скору свършете!
Щом не може да го хванете,
назад се не повращайте,
ваште глави че зимам!
Тогай станаа сегмене,
ойдоа село Кулево,
на Димитрови капии,
почукнали са на порти,
излезнал си йе Димитър.
Като го турци видоа,
сички се редом сплашиа,
какво че жив да го фина;
с измама може да бъде,
главата да му отсеча,
жив не може да го улова,
па на Димитър думаа:
- Димитре, голем джелепин,
пашата прати за тебе,
със нас заедно да идеш!
Аку ли нечеш да идеш,
на добро да се не надеш!
Той било света Неделя.
Димитър тогай казуе:
- Сегмене, млади левене,
са чем у църкви да идем,
като се върнем низ църкви,
със вас заедно че д'ойдем!
Тогий се турци сетиа;
че като биди у църкви,
он тамо пусат не носи,
като излезне низ църкви,
там може да го хванеме,
главата да му вземеме,
на паша да я носиме.
Тогай му мувлет дадоа,
и си отиде Димитър,
турци със него ойдоа,
па на Димитър казуя:
- Димитре, голем джелепин,
тизе улезни у църкви;
ние че да те чекаме,
доде си църкви опущи!
Като улезна Димитър,
той беше итър, разумен,
тогай се сети Димитър,
защо е това измама,
а Димитър е без пусат.
И Димитър се досети:
Като ме чекат прет църкви,
ония че да ме погуба.
Като идеше Димитър,
и слугата му със него,
той на слугата казуе,
съблече нему премена,
та си слугата премени,
а Димитър се премени,
слуговата премена;
не сетила се слугата,
защо е върла измама,
та му облече дреите.
Като си църква опущи,
Димитър го редеше:
- Най-напрет ти да излезнеш,
да варкаш дома да бидеш!
И слугата се не сети.
Като низ църкви излезна,
турци са го сретнали,
руса му глава отсекли,
руси му глава везеа.
Тогай я турци везеа,
та си код паша ойдоа.
Като му глава дадоа,
щом я погледна пашата,
и виде, че е измама,
че това не е Димитър,
веднъг си окна сегмене,
та па си тогай питува:
- Сегмене, млади левене,
арам ви солта и леба,
и тия мазни баници,
и печените кокошки!
Че е Димитър имовит,
вие сте зели иманье,
та несте него губили!
Че това' не е Димитър!
Щом не сте него губили,
я чем да вземем вашите,
вашите глави за него!
Заменете му главата,
нали сте зели иманье!
Тогай си търгна пашата,
търгна си сабля френгия,
сите сегмене погуби,
Димитру глава замени,
сегменете си изгуби.
Димитър па жив остани.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010