* * *

Димитър гради кула в Кунино

Мама на Димитър думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
мамино име дочуйно,
дочуйно име, преславно,
пред краля и пред везира,
пред паша Ибраим паша
във Видин града голема.
Ела си мама послушай,
не дигай глава голема,
във тая турска царщина
не карай, синко, селяни
с кола камъни да карат,
девойки венци да вият,
невести с торби земя да носят,
в една ръка торбата,
в друга ръка детето.
Вървяло мало ни много -
подигнали се селата
по девендесет колинци,
вървели дошмане
и берковачките бакале,
и при пашата отиват,
и на пашата продумват:
- Ой леле, фаре, ефенди,
пашо ле, пашо видински,
що ни е накарал Димитър,
Димитър, царев контракчия,
денем и нощем с кола,
с кола камъне да караме,
девойки венци да вият,
невести с торби земя да носят,
че прави кула шарена.
Провикнал ми се пашата,
пашата Ибрайм паша:
- Дали чуете вие, три турци,
три турци, верни гавазе,
яхнете коне нахранени,
идете в село Кунино,
дето найдете Димитър -
там му главата сечете,
жив го при мен не карайте!
Че е Димитър фашлия,
фашлия, още лахчия,
с молба ще се отмоли,
с пари ще се откупи!
Яхнаха турци три коня,
отидоха в село Кунино,
стара му майка найдоха
къде на порти седеше.
- Добър ти ден, бабичко,
бабо ле, стара не яка,
къде е син ти Димитър?
Баба им право казала:
- Озарано Димитър станал
с това черно сеизче,
отиде горе на кула,
там де робини работят.
Турци за кула тръгнали,
с бинокъл ги Митко дочакал
та зел им кафе изпекъл,
изунин чебук запалил.
Нали са ми турци кафедари,
турци са кафе изпили,
и са колене бутнале
и са на нога станале,
да гинат сина Димитра.
Димитър дума на турци:
- Недейте мене гинете,
малко ми пари вземете,
да ви напълня торбите,
торбите, джанъм, зобниците
и мене при паша карайте!
Че ми се Димитър провикнал,
на това черно сеизче:
- Устегай, ата арапа коня Кулеша,
че ще да идем, да идем
пазванджийските сараи.
Напред ми върви Димитър,
след него черно сеизче,
а след сеизин до три турци
три турци, верни гавазе.
Като във Видин пристигнат,
кат ги видел пашата,
пашата на Димитър думаше;
- Добре ми дошъл, Димитре,
ела тука, та поседни,
аз ще навънка да изляза,
кабата да си наредя.
И се провикнал пашата
на тия турци гавазе;
- Фърляйте форма царева!
Турци са форма фърлили,
в желязо ги е оковал,
в тъмен ги зандан затворил
и при Димитър отишъл.
Димитър на паша думаше:
- Знаеш ли, пашо, помниш ли,
когато бяхме във влашка земя незнайна,
я съм те тебе куртулисал
от краля, от московина,
ти не мож ли ме куртулиса
сега от тая турска беда голема?
- Не може, Димитре, не може -
ферман от царя е дошъл;
или твойта глава, или мойта!
Димитър на паша думаше:
- Пусни ме, паша, пусни ме,
пусни у тая видинска църква
лекичко да се пречестя.
Димитър у черкова улезнал,
черни джелате на врата стояха
и когато да излезе -
тамо му глава отрязали,
трупа в Дунава хвърлиле,
главата на царя пратиле,
десна му ръка резали,
ръка на сеиз дадоха.
Вързал я сеиз на теркии
и ги занесе на неговата майчеца,
да види за какво
и що загинал Димитър.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010