* * *

Димитър гради кула в Кунино

Мама Димитру думаше:
- Не ходи, синко Димитре,
във Враджанската нахия,
по тия села Враджански.
А ти си майка не слуша,
ами отиде, отиде,
във Враджанската нахия,
по тия села Враджански.
Изкара, синко Димитре,
сироти, сиромаси,
сироти попове и калугери,
и тия стари кметове,
боси планини да ходят,
беглишки кории да секат,
на тезгерета камъни,
Димитру кули да градят
на тая вада Искрецка,
с дванайсе пенджери,
на кула вода да вадят,
в кули нови механи,
в механи моми кръчмарки,
кръчмарки, тънки влаинки.
Нали ти мама думаше:
"Синко Димитре, Димитре,
не мъчи, сине, хората,
хората, сиромасите,
че са, синко Димитре,
във Враджанската нахия,
по триста села Враджански,
от едно село да стане,
по един човек от село,
тие се събират триста души."
Па станали и отишли,
на Видинската паша.
На паша си думаха:
"Ти, пашо, ти, господарю,
какво си чудо патихме,
от твоя пусти побратим,
от тоя пусти Димитър -
боси планини да ходим,
беглишки кории да сечем,
на рамо дърва да носим,
на тезгерета камъни,
Димитру кули да градим,
на тая вада Искърска!..."
Паша си гавази повика,
и на гавази думаше:
- Ей ви вази, гавази,
гавази, върли джелати,
право оттука идете,
в Кунино на Димитрови конаци,
Димитър да си повикате,
че пашата сватба подига,
Димитър да си дойде!
Гавази при Димитър дойдоха,
и на Димитър думаха:
- Ей те тебе, Димитре чорбаджи,
изведи коня хранена,
при пашата да идем,
че е сватба повдигнал.
Майка Димитру думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
това е върла измама,
турци са курви кахпии.
Димитър дума думаше:
- Много (сте), а бре, чакали,
още малко почакайте,
до два ми, до три сахати,
че ще ази да ида,
доле-горе в чаршия,
па ще да взема, да взема,
до девет чифта чорапи,
свилени и копринени,
че ще при паша да ида,
бакшиш да ги дам
на пашовите кадъни.
Гавази Димитра думаха:
- Извади коня хранена,
да вървим, бързо да вървим,
че пашата е заръчал,
да вървим скоро, по-скоро!
Димитър коня извади,
а майка му думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
дай си ръка да се простиме,
може това да е виждането.
Кога са вървели, вървели,
стигнали в Видинските ливади.
Гавази на Димитър казаха:
- А бре, Димитре чорбаджи,
я от коне да послезем,
почивка да направим,
огън да накладем,
по едно кафе да пием,
по един чибук да пушим.
Димитър гавази послуша,
па от коня си слезе,
гавази му глава отсякоха
и на паша я занесоха.
Щом му главата видел,
пашата сълзи поронил,
поронил, па продумал:
- Какво ази направих,
та пред гавази дума изпуснах,
моя побратим да погубят...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010