|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Димитър гради кула в Кунино
Мама Димитру думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
мамино име чутовно,
от изток, синко, до запад,
не ходи, синко, в Кунино,
в Кунино, между Радювене,
не карай, синко, хората,
хората, сиромасите,
мали волове да морят,
да карат, синко, камъни.
Не карай, синко, булките,
не карай, синко, момите,
в престилки пясък да носят,
да градиш кули шарени
във това пусто Кунино,
Кунино, между Радювене.
Не стигат ли ти, Димитре,
дор два дюкяна във Враца,
дор три дюкяна във Плевен,
пълни със ситен маргарит.
Мама Димитър пак дума:
- Синко Димитре, Димитре,
не ходи, синко, с турците,
недей да ядеш и пиеш,
че на турците достлука,
достлука й, синко, на коляно,
че ще се паша научи,
той ще ти глава отреже.
Димитър майка не слуша,
че ми се паша научи,
извика девет гавази,
дор девет верни джелати,
че им пашата поръча:
- Из цяла страна идете,
гдето Димитър найдете,
там му главата вземете,
жив при мен не го водете,
че вместо негова глава,
той мойта глава ще вземе.
Че ми гавази тръгнали,
цялата страна обхождат,
Димитър чорбаджи да търсят,
най-после ми го намират.
На висок чардак седеше,
червено вино пиеше,
печено агне ядеше
през великите постове.
Гавази Димитър хванали,
назад му ръце вързали,
на пън му глава сложили,
замахват да я отсекат.
Димитър гавази продума:
- Ой ви вази, верни гавази,
по шепа жълтици вземете,
жив ме при паша водете, (2)
две думи само да кажа,
тогаз ми глава вземете,
та па я на кол забийте.
Нали е око лакомо,
че се гавази сдумали
жив при паша да го карат,
там да му глава отрежат.
Решили и го сторили,
че го при паша закарват.
Тогаз се паша провикна:
- Ой ви вази, верни гавази,
ой ви вази, мръсни кучета,
какво ви ази поръчах,
какво ми вие сторихте,
що го жив при мен водите?
Нали ви ази поръчах
главата да му вземете,
че вместо негова глава -
той мойта глава ще вземе.
Тогаз му Димитър продума:
- Ой, пашо, глава дебела,
помниш ли, пашо, знаеш ли,
че те в Румъния намерих,
селските свине пасеше,
а аз те тука доведох,
и аз те паша направих?!
Дорде му дума издума,
че се Димитър развърте,
тежък боздуган извади,
на паша глава отряза.
Лесидрен, Тетевенско (НПЛов., с. 961 - "Димитраки чорбаджи
- 2"); достлук - приятелство.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|