* * *

Димитър гради кула в Кунино

- Сине Димитре, Димитре,
нали ти мама думаше:
"Не ходи, сине, не чести
в големо село Кунино,
Кунино и Радьовене;
не карай, сине, сиромаш
стари бранища да сеча,
дълги кирише да карат,
бентове, сине, да градат,
бентове за воденици
и тия бели камъни.
Не гради кули високи
със четиресе пенджоре,
със дванаесе мъзгале,
че ти ги, сине, разстави
без кола и без волове,
че ти ги с лико препаса,
апа ги с карлик надръдза!"
Слънцето трепти, захожда,
Димитър коня извада,
с бел го ориз назоби,
с руйно го вино напои,
в синьо го седло оседла,
със златна го юзда оюзди.
Като си конче изведе,
конче си ровна и цвилна.
Димитър майци продума:
- Мале ле, стара майчице,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
тая година девета,
ка ходя, мамо, ка скитам,
се добри конье съм карал,
коня ми не е роввало,
роввало, мамо, цвилнало,
камо ли с крачец да ритне.
Сега ми коня ровнало,
ровнало, мамо, цвилнало,
цвилнало, с крачец ритнало...
Майка Димитру продума
- Нали ти, сине бе, думах:
"Не карай, сине, сиромаш,
че ти ги, сине, разстави
без кола и без волове!"
Че са бе, сине, одиле
казалийските чорбаджии
във Видин града голема,
пред паша тебе падале -
Петър Гарваня от Малорад,
Толо чорбаджи Липненски,
Датко чорбаджи Крушовски,
Дуно чорбаджи Ставерски,
Цеко чорбаджи Енишки,
Върбан чорбаджи Койнарски,
Лукан чорбаджи Галишки,
Генч ага Ореовски.
По-малко тебе падале,
повече откуп давале
главата да ти, бе, вземат.
Димитър булка продума:
- Я ми подай мъжко детенце,
да си дете цалувна!
Като си дете поемна
и си дете цалувна
в очите, между веждите,
той па детето думаше:
- Татково дете Дамянчо,
татково дете до сега,
от сега - клето сираче!
Па си кончето възседна,
па си Димитър замина
за Кунино и Радьовене.
Димитрица порти затвори.
Дока си порти затвори,
гавази на порти чукаха.
Срам ги бе да се обади,
грех ги бе да се покаже,
че на гърло си носеше
шест върви руски жълтици
и тия жълти пендари.
Ами се назад повърна,
па извика стара майка:
- Излез, майко, да видиш
кой на портите тропа!
Майка на порти излезе
и на гавазе думаше:
- Димитър тука го нема,
че си Димитър замина
в Кунино и Радьовене.
Гавази, буйни джелате,
тия си коне бутнаха,
та си в Кунино отидоха,
Кунино и Радьовене.
Там си Димитра найдоха
на Велики четвъртък
срещу Разпети петък -
на висок чардак седеше,
печено агне ядеше,
червено вино пиеше.
Гавазе думат Димитру:
- Олан, Димитре, Димитре,
назе ни паша проводи,
дето те тебе найдеме,
главата да ти отрежем,
трупа ти в Искър да фърлим.
Димитър гавазе продума:
- Гавазе, буйни джелате,
гавазе, брайкя да сте ми,
ялате тука на чардак
по чаша кафе да пием
и руйно вино червено,
и малко олтавъ да праим!
Че ги Димитър подари
по шъпа жълти жълтици,
по кринче кара-грошове.
Нали бе око лакомо,
та си гавазе склониха,
та са на чардак качиха
и с него кафе пиеха.
От там Димитра подкараха
за Видин града голема.
Като във Враца минаха,
Димитър че си накупи
шест кила жълт тутун за наргиле,
четиресе чифта чорапе коприна
за пашовите орфани.
Като във Видин пристигнаха,
Димитър ми се провикна:
- Пашо ле, пашо, пазвантино,
кам' те, пашо, порти да ми отвориш?
Доде се Димитър провикна,
а той си конче побутна
и си през порти прескочи.
Пашата на чардак седеше
и на гавазе думаше:
- Гавазе, буйни джелате,
какво ви вазе заръчах?!
Димитра жив да не водите!
Как ще Димитра в очи погледна!?
По-скоро Димитър карайте
на беглишката белилкя,
на моминската перилкя,
дето моми дари перат
и млади невести - тънки ризи,
там му главата вземете!
Тия Димитра закараха
и му главата отрезаха.
Главата скача и дума:
- Пашо ле, пашо, сенкя букова,
пашо ле, пашо, глава дъбова,
това ли бе ни думата,
това ли бе ни достлука?!
Повниш ли, пашо, знаеш ли
кога бе, пашо, заробен
в Русия, низ Молдовата -
шарени свини пасеше?!...
Яз бех младо търговче,
синя си свила продавах
по шестотин гроша оката.
Ти ма на пъкя превари,
ръка, колено цалува
и си ме, пашо, помоли
от тамо да те изроба.
По-малко с молба отмолих,
повече с пари откупих,
та те във Видин доведох,
във Видин паша угодих
и ти си ми, пашо, продума:
"Доде ме паша разбираш,
на кефа да си поодиш
низ Врачанската чаршия,
низ Врачанската нахия!"
Това ли бе ни думата!
Това ли бе ни дослука!
Доде си това глава издума
и се със душа раздели.
Като се малко минало,
от Цариград ферман пристигна,
от Цариграда, от султана -
Димитър да се не губи!
Пашата ферман четеше,
дребни си сълзи ронеше
и си ми люто кълнеше:
- Бог да убие, затрие
врачанските хаджии,
хаджии, баш музоверджии -
Датко чорбаджи Крушовски,
Петър Гарваня от Малорад,
Чорбаджи Цеко Енишки,
Върбан чорбаджи Койнарски!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010