|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Димитър гради кула в Кунино
Мама Димитру думаше:
- Синко Димитре, Димитре,
не ходи в село Кунино,
не фатай хора гария,
не гради кула висока
сряд село във касабата,
че ти са, мама, душмане
кунинци и радьовенци,
и врачанските бакале -
скришум щат книга да пишат
до царя, до цар Мурада,
па ще си тебе повика
главата да ти уземе!
Димитър майка не слуша,
отиде в село Кунино,
нафата хора гария,
отсече гора кория,
загради кула висока
сред село във касабата -
петстотин педи висока,
а триста беше широка,
със триста стъкла пенджуре,
със деветдесет одаи.
Ядосале се кунинци,
кунинци и радьовенци,
и врачанските бакале.
Скришум си книга пратиле
до царя, до цар Мурада:
"Що чиниш, царе, що чиниш,
Димитър да си повикаш
и си го, царе, попиташ
ти ли му, царе, разреши
да фата хора гария,
да сече гора кория,
да гради кула висока
сред село във касабата!"
Тогиз си царя изпрати
петстотин души сеймене
Димитър да си уловят.
- Там му главица вземете,
при мен го не ща да доде!
Кат са сеймене отишле
и на кулата тропаха,
не е излял Димитър,
но е изляла майка му.
Те на майка му думаха:
- Де ти е, бабо, Димитър?
А баба им си думаше:
- Той е в ладни механи
сред село във касабата.
Те са сеймене отишле
и си Димитър хванаха
сред село във касабата,
във тия ладни механи.
Като си сабли дигаха,
главата да му отрежат,
Димитър си им думаше:
- Петстотин души сеймене,
азе ще ви подаря
по една жълта жълтица
до царя жив да пристигна -
тогиз ми глава вземете!
Нали е пара лакома,
сеймене го послушаха
и по жълтица вземаха,
и го жив на цар дадоха.
Димитър царю думаше:
- Царю ле, царю честити,
от тебе това да чуя -
заборави ли, царю ле,
моето добро голямо?
Цар си главица наведе
и си го назад повърна.
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46/1953, № 175 - "Момък гради
кула").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|