* * *

Димитър гради кула в Кунино

Мама Димитру думаше:
- Димитре, сине Димитре,
не ходи, мама, в Кунино,
в Кунино и Радювене;
не карай сирумасите
на рамо дърва да носят,
тежки кириши да бичат,
жените пясък да носят
и дечица им да плачат
пък ти ги с камшк да бииш,
че ти се канат Кунинци,
Кунинци и Радювенци -
голям щат ферман да пишат,
на паша ще го проводят.
Пашата ще те убий,
пашата ще те затрий!
Димитър дума мами си:
- Не бой се, мале, не бой се,
колко си жена глупава!
Мен паша не ме убива,
мен паша не ме затрива;
мен ми й пашица сестрица,
я пък пашата - побратим!
Димитър мама не слуша.
Че във Кунино отиде,
в Кунино и Радювене,
заправи кули високи.
И кара сирумасите
на рамо дръви да носят,
тежки кириши да бичат,
жените пясък да носят,
и дечица им да плачат,
пък той ги с камшик биеше.
Че са събрали Кунинци,
Кунинци и Радювенци.
Голям са ферман писали
и на пашата пратили.
Пашата ферман разчете,
то на фермана писано:
"Аман сме, пашо, викнали
от Врачан Димитър чорбаджи,
немаме рахат да ходим,
нито ний, нито жени ни.
Заправи кули високи,
че кара нази сюрмаси,
на раму дръви да носим,
тежки кириши да дигаме,
жените пясък да носят,
пък дечица им да плачат
и със камшик ни той бий..."
Пашата дума гавази:
- Ой ми ва вази, гавази,
скоро в Кунино идете,
в Кунино и Радювене,
там са Димитра найдете,
найдете и намерете.
Като Димитра найдите,
найдите и намерите.
и тук да го доведете!
Че са гавази станали,
станали и са отишле
в Кунино и Радювене,
и са Димитра найдили,
найдили и намерили
на беглишкото кафене.
Като ги видя Димитър,
прав ми на крака той стана
и на кафеджи задума:
- Скоро кафето сварете,
скоро чибуци пълнете,
гавази да почерпиме!
Гавази думат Дпмитру:
- Врачан Димитър Чорбаджи!
Ний не щем кафе да пием,
нито чибуци да палим.
Я, хайде, хаде, Димитре,
пашата за теб проводи!
Димитър дума гавази:
- Ой, ми ва вази, гавази,
гавази ще ви се моля
праву на мен да кажете -
защо ме вика пашата?!
Гавази му отговарят:
- Ний си не знаем, Димитре,
защо те вика пашата.
Димитър дума гавази:
- Ой, ми ва вази, гавази,
постойте и почакайте,
до де си ида у дома,
да облека руба чофена,
чофена руба, сърмена,
тогаз въз паша ще дода!
Димитър у тях отиде,
Димитър дума мами си:
- Я ми дай, мамо, я ми дай,
чофена руба, сърмена,
че въз пашата ще ида,
пашата за мен проводил.
Мама Димитру думаше:
- Димитре, сине Димитре,
седи, Димитре, не ходи,
пашата ще те убий,
пашата ще те затрий!
Димитър дума мами си:
- Колко си жена глупава,
мен паша не ме убива,
мен паша не ме затрива!
Че се Димитър премени
с чофена руба сърмена,
че си кончето възседна,
че се кончето обърна
и си Димитра ухапа
на ръка, на дясно рамо.
Тогиз Димитър се сети
че паша ще го убий,
че паша ще го затрий...
Димитър дума мами си:
- Дай, мамо, ръка, прощавай,
дай ръка да ти целуна;
че ме кончето ухапа
на ръка, на дясно рамо;
пашата ще ме убий,
пашата ще ме затрий!
Майка му жално заплака,
заплака, жално задума:
- Димитре, име хубаво,
Димитре, име чутовно!
Нали ти мама думаше,
думаше и хортуваше -
не ходи мама в Кунино,
в Кунипо и Радювене,
не карай сирумасите
на рама дръва да носят,
тежки кириши да дигат,
жените пясък да носят,
пък дичица им да плачат
и ти ги с камшик да не бийш;
че ти се канят Кунинци,
Кунинци и Радювенци;
голям щат ферман да пишат,
на паша ще го проводят.
Пашата ще те убий,
пашата ще те затрий!...
Стана Димитър, замина,
че въз пашата отиде.
Като го видя пашата,
той са от кьошка провикна:
- Ой, ми ва вази, гавази!
Скоро Димитра върнете,
да го не видят децата;
чи ми главата отива,
мойта - зарад неговата!
Ами Димитра водете
на беглишката салхана -
там му главата земете,
тук въз мене я донесте,
трупа му в Дунав фърлете!
Като Димитра повели,
Димитър им се молеши:
- Ой ми ва вази, гавази,
я ме пуснете, гавази,
ази въз паша да ида,
два лафа да му продумам!
Гавази думат Димитру:
- Я върви, върви, Димитре!
Квото ще кажеш на паша,
ти си го кажи на нази!
Пак им се моли Димитър:
- Да ме пуснете, гавази,
аз да си ида у дома,
децата да си повидя,
армаган да им занеса!
Гавази думат Димитру:
- Врачан Димитър чорбаджи!
Ний ще си земем армаган,
дома ти ще го занесем!
Като си позна Димитър,
че ще му земат главата,
пак си той моли гавази:
- Ой, ми ва вази, гавази,
я повикайте попове,
добре да се изповядам,
че съм си много греховит,
през пости блажно на ред ял.
Гавази думат Димитру:
- Врачан Димитър чорбаджи,
ний ще те изповядаме.
Димитър дума гавази:
- Ой ми ва вази, гавази,
постойте и почакайте,
до де си руба съблека,
чофена руба сърмена,
руба да не се накърви,
на деца да я остава!
Току издума Димитър,
и те му глава отсекли,
трупа му в Дунав фърлили,
глава на паша занесли.
Щом му главата отсекли,
измикярче си довтаса
назад му конче повърна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010