* * *

Димитър гради кула в Кунино

Майка Димитру думаше:
- Сине Димитре, Димитре,
майкино име прочуто,
прочуто и провидено,
нали ти майка думаше,
не дигай глава високо,
не гради кула шарена
във това село Кулина,
че са Куленци курвенци
и са много гявули,
гявули та па врагови,
със Врачанските бакали,
със Ганчаго от Берковица,
чорбаджи Стафер Крушовски.
Димитър майка не слуша,
ален са биниш заметна,
наргеле тутун пушеше,
шекерено кафе пиеше,
позлатен пайтон упрегна,
пайтон у четири коня,
отишел село Кулина.
Какво е тамо достигнал,
куленци хора покара -
петстотин кола кириши,
шестотин кола камици.
Димитру кула градили,
колко висока - широка,
със седемдесет магзали,
със осемдесет пенджури,
със деветдесет оджака,
Димитър седи на кула,
наргеле тутун пушеше,
шекерено кафе пиеше,
ален се биниш заметнал;
мама му диван седеше,
чашка ракия служеше.
Куленци, хора душмани,
тие се беха сдумали,
на Димитра бьеда фърлили -
че им полюбил момите,
момите сиротините,
на млади момци булките.
Станали беха Куленци
със Врачанските бакали,
Ганчаго от Берковица,
чорбаджи Стафер Крушовски,
отишле у града Видина
при паша, при Осман паша,
у пашините сараи.
Като са тамо отишле,
на паша думат, говорят:
- Фала ти, пашо ефендим,
бре, вара, вара, от тоя Димитър,
тоя Димитър посилник;
беглик му кула градиме,
колко висока - широка,
със седемдесет мазгали,
със осемдесет пенджури,
със деветдесет оджака.
Паша се беше разсърдил,
пратил е три турци,
три турци три кеседжии,
да идат село Кулина,
да фанат тоя Димитър,
ръце опако да вържат,
руса му глава да вземат,
глава при паша донесат,
труп у Искъра да фърлят,
десна му ръка усечат
със позлатено пръстенче,
ръка на кон да турнат,
на кон, на телкията,
па в дома ръка да донесат,
ръка у двор да фърлят;
ръка ще майка му да види,
що Димитър погинал.
Димитра се замоли:
- Недей ме вързан карайте,
аз ще си така идем
при паша, при Осман паша,
молба да му се помолим,
кабаата да ми опрости,
че и аз съм него отмолил
от хайдушкия войвода.
Кога Димитра караа
при паша, при Осман паша,
при Пазванджийските сараи,
и Димитър се замоли:
- Фала ти, пашо ефендим,
кабаата да ми опростиш!
Знаеш ли, пашо, помниш ли,
кога съм тебе отмолил
от хайдушкия войвода,
повече със пари откупил?...
Още се паша разсърди,
на турци дума, говори:
- Три турци, три кеседжии,
така ли вази говори,
Димитра жив да карате?
Арам да ви е айлъка,
арам да ви е моя хлеб!
Назад Димитра върнете,
през пазар, през бит пазар,
та му глава земете
краи беглишките кошове,
край царските бунища;
глава при паша донесете,
трупа във Искъра фърлете,
десна му ръка сечете,
със позлатено пръстенче,
на кон тилкия вържете,
па на майка му занесте,
да види Димитрова майка
що Димитър загинал.
Турци Димитра караха
през пазар, през бит пазар,
къде беглишките кошове,
къде царските бунища,
руса му глава отсекли,
глава при паша занесли,
труп у Искъра фърлили,
десна му ръка отсекли
със позлатено пръстенче,
на кон тилкията вързали.
Заранта млада неделя,
рано ранила майка му,
света млада недельа,
донесла вода студена,
равни си двори помела,
Димитру ръка замела,
замела и я познала;
викнала, та заплакала,
като плачеше, думаше:
- Димитре, синко Димитре,
мамино име прочуто,
кам царя и кам везиря!
Нали ти майка думаше -
със турци да не живееш,
не гради кула шарена,
във това село Кулина,
що са Куленци курвенци,
със Врачанските бакали,
Ганчаго от Берковица,
чорбаджи Стафер Крушовсви!
А ти си майка не слушал,
д'ако си, сине, погинал!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010