|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Димитър гради кула в Кунино
- Синко Димитре, Димитре,
мамино име голямо,
голямо, синко, чутовно,
я стига кара хората,
хората, сиромасите,
ката неделя гария,
ката понделник вергия,
мали волове да трошат,
дебели бучи да секат,
тънконо или с вършето,
високи кули да лепят,
от извор вода да носят,
бели киречи да гасят.
Когато кули лепяха
и те си люто кълняха:
"Пусти остали тез кули!"
Димитър мами думаше:
- Гледай си, мамо, работа,
ний сме с пашата достове,
мен ме пашата не бута!
Аз съм го, мамо, извадил
из Влашко, из апсаната,
в Видин го паша направих!
Мама Димитру думаше:
- Турчину достлук на коляно,
като си стане, то падне.
Като туй мама издума,
ей че ми идат гавази,
отдалеч викат Димитру:
- Слазяй, Димитре, от чардак,
чардакът да не кървавим,
булката да ти не плашим.
Димитър им се молеше:
- Ой ми ви вази, гавази,
малко ме нещо чакайте,
доде си ида на дюген,
армаган да си накупя -
на бейовете - чибуци,
на бейчетата - фесчета,
на ханъмката - чорапи.
Те си Димитра чакаха,
доде армаган накупи,
и доде конче да стегне.
Врано му конче поцвили
и със крачец го поритна,
присегна, та го ухапа.
Че си Димитър замина.
Като го видя пашата,
той на гавази думаше:
- Ой ми ви вази, гавази,
харам да вий моя хляб,
нали ви ази заръчах
Димитър жив да н' дохажда?!
Току два лафа да рече,
аз ще Димитра да пусна,
мойта ще глава да иде
заради Димитровата.
Я го надире върнете,
та му главата вземете!
Димитър им се молеше:
- Я ме пуснете, пуснете,
с достове да се опростя!
И те Димитра пуснали.
Доде се прости с достове,
кемер жълтици похарчи.
Димитър им се молеше:
- Много ме, кардаш, слушахте,
още ме малко послушайте -
айде да идем, да идем
на край на бели Дунав,
самси ще да се наведа,
главата да ми вземете!
Трупът ми в Дунав хвърлете,
на сухо гроб да не остава,
много й мама милостива -
дето ми гробът намери,
там ще на него да умре.
Главата ми назад върнете,
пашу я пача варете.
Те са Димитра завели;
самси се Димитър наведе,
те му са главата взели,
трупът му в Дунав хвърлили,
главата му назад върнали.
Паша на глава думаше:
- Да може челяк да става,
от сребро да те направя,
до мен да те изправя,
Димитре, досто голямо!
Априлци, кв. Ново село, Троянско; седенкарска (Стоин-ССБ, № 242
- "Димитър и пашата").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.04.2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
|