|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Кога се върна, Наске ле, все си кахърна,
все си кахърна, все си плакала,
дали си нямаме къщи високи,
къщи високи, двори широки.
- Опустяло ти й, Павле бе, къщи високи,
къщи високи, двори широки,
като си нямаме, от Бога дарба,
от Бога дарба, от Бога рожба.
Снощи отидох у братовити
братовица ти все деца мири,
все деца мири и те все плачат.
Като са върнах до нашти двори,
ни деца плачат, ни деца миря.
- Аз ще отида, Наске ле, във Цариграда,
дете ще взема, дете от злато,
дете от злато, люлка от сребро!
- Опустяло ти й, Павле бе, дете от злато,
дете от злато, люлка от сребро,
като си нямаме от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце рожба!
Змеево, Балчишко (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|