* * *

Дете от злато

Рано ранила кадън Куртеза,
рано ранила, рано в неделя,
че са юмила и са юплела.
Кадън Куртеза в черкви отива,
черкува пущат, пущат, разпущат,
кадън Куртеза в черкуви вляла,
че са й молила й време да излява,
че си отиде у брат Дамянча.
Брат й Дамянчо на стол седеше,
седеше и пиеше с негови синове,
снахи му държаха в ръци мъжки рожби,
ге им посмърка, деца са смеят,
тий ги люлят, деца им гукат.
Отговаряше кадън Куртеза:
- Блазя ти й тебе, брайно Дамянчо,
че си имати тея мъжки рожби.
Как си я зачу брайну Дамянчо,
а че отиде тука надолу,
че си закара у златарите,
от сребро дете, от злато люлка,
че го донеси и и ги даде .
Тя му й пяла, то ни се смялу,
тя го й люляла, то ни й гукалу.
Отговаряше кадън Куртеза:
- Опустяло ти й, брайно Дамянчо,
от сребро дете, от злато люлка,
кога не е от сърце рожба.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010