* * *

Дете от злато

Седнал ми беше саралъ Петър
да яде, да пие с брат си Димитър,
печено агне, вино червено.
Девет им снахи диван седяха,
диван седяха, в ръце държаха,
в ръце държаха все малки деца.
Най-малка снаха - кадън Тодорка,
тя диван седи, в ръце си държи,
в ръце си държи стъклена чаша,
до полвин чаша вино червено,
от полвин чаша - със бистри сълзи.
Свекър тодорка тихом говори:
- Я мълчи, снахо, мълчи, не плачи,
утре ще отида във Цариграда,
там ще ти купя от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка...
Тодорка свекър тихом говори:
- Опустяло ти й от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
кога не ми е под сърце рожба,
аз да го къпя, то да ми се смей,
да го повивам, то да ми гука!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.