|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Кат се върна, Нацке ле, все си кахърна,
все си кахърна, все си плакала,
дали си нямаш двори широки,
двори широки и къщи високи?
- Опустяло ти й, Павли бе, твойто богатство,
когато си нямам от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце рожба!
Павли Нацке, Нацке ле, пак дума:
- Я мълчи, мълчи, Нацке ле, я недей плака,
аз ще да ида на панагира,
във Цариграда на панагира.
Ще ида да ти купя златно детенце,
златно детенце, сребърна люлка,
сребърна люлка, от сърма поваг!
Нацка Павли, Павли бе, пак дума:
- Опустяло ти й, Павли бе, златно детенце,
кога не ми й от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце рожба.
Кога го къпя да ми позаплаче,
кога го кърмя да се позасмее...
Шуменци, Тутраканско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|