* * *

Дете от злато

Павле на Нацка думаше:
- Нацке ле, любе Нацке ле,
стига си, Нацке, жалила,
стига си, Нацке, плакала,
майка ли жалиш, Нацке ле,
или пък баща, Нацке ле?
Нацка на Павле думаше:
- Не майка жаля, Павле ле,
нито пък баща, Павле ле;
жално ми й, дет си нямаме
от сърце рожба, Павле ле,
от сърце рожба, от Бога дарба.
Снощи отидох у братови си,
че ги заварих на трапезата,
ред момиченца и ред момченца,
че им подхвърлих златна ябълка -
от ръка в ръка, в майчина ръка,
че им разрязах по едно резне.
Павли на Нацка думаше:
- Мър, мълчи, Нацке, не плачи,
утре ще ида на сарафите,
ще ти поръчам от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.