* * *

Дете от злато

Седнали ми са, седнали ми са
сърафин Петър и булка Тодорка,
седнали ми са да си вечерят,
ем си вечерят ни си приказват.
Че проговаря сърафин Петър:
- Мър вой та тебе, булка Тодорке,
защо ми се сърдиш, не ми приказваш?
Дали си гладна, гладна и жедна,
или си истеч за бели пари?
Че отговаря булка Тодорка:
- Бре вой та тебе, сърафин Петре,
нито сам гладна, нито съм жедна,
нито съм гола и боса устала,
нито съм истем за бели пари.
Вчера съм ходила у мамини си.
Щo съм сeдяла, грях съм набрала,
щo съм сeдяла, срам съм набрала.
Че съм тръгнала у дома да дода.
Всяка е седнала, у пола го зела
и най-малката със крак го люлей.
Че й отговаря сърауши Петър:
- Мър вой та тебе, булка Тодорке,
те като си имат от сърце рожба,
яла си нямат злато и сребро.
Ний си нямаме от сърце рожба,
най си имаме злато и сребро,
от сребро ще си люлка излеем,
от злато ще си дете излеем.
Че отговаря булка Тодорка:
- Бре вой та тебе, сърафин Петре,
опустяло злотото и среброто,
от злато дете, от сребро люлка
дума не дума, нито придумва...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.