|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Седнал ми беше Саралан Петър
да йде и да пие, сюлпе да прави.
Девет му снахи диван седяха,
в ръце държаха мъжки си деца,
най-малка снаха, снаха Тодорка
диван стоеше, в ръце държеше,
в ръце държеше чаша със вино,
от полу чаша - червено вино,
до полу чаша - със бистри сълзи.
Тихом говори Саралан Петър:
- Ти мълчи, мълчи, снахо Тодорке,
аз ще си ида във Цариграда,
във Цариграда при златарите,
ще ти поръчам да ти направат
от злато дете, от сребро люлка,
от сребро люлка, от алтън шапка.
Тихом говори назлъм Тодорка:
- Пусто опустяло от злато дете,
кога ми не е от сърце чедо,
аз да му пея, то да са смее!
Плодовитово, Чирпанско; на моабет (СбНУ 60, № 808 - "Снаха
не иска дете от злато - 2").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|