|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павли на Надка думаше:
- Все кога дода, Надке ле, все си кахърна,
все си кахърна, все си плакала!
Дали си нямаме къщи високи,
къщи високи и двори широки.
Надка на Павли продума:
- Опустяли ти, Павле ле, къщи високи,
къщи високи и двори широки.
Всичко си имаме, само си нямаме,
само си нямаме от сърце рожба.
Павел на Надка думаше:
- Не плачи, Надке ле, не плачи,
утре ще да ида във Цариграда,
във Цариграда голяма
от злато дете ще изкова
от сребро люлки ще строя.
Надка на Павли думаше:
- Опустяло ти, Павле ле, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
като си нямаме от сърце рожба,
от сърце рожба никаква!
Нова бяла река, Преславско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|