* * *

Дете от злато

Павел на Надка думаше:
- Де къде ходя, Надке ле, и кога се завърна,
все те заварвам, все си кахърна,
дали си гладна, гладна и жадна?
Надка на Павел думаше:
- Нито съм гладна, Павле ле, ни жадна,
най съм кахърна що си нямам,
що си нямам от сърце рожба...
Павел на Надка думаше:
- Я мълчи, Надке ле, не плачи,
я ще ида у Цариграда,
у Цариграда, в Узунчаршика,
ще ти поръчам от злато дете,
от злато дете в сребърна люлка.
Надка на Павел думаше:
- Опустяло ти е, Павле ле, от злато дете,
от злато дете в сребърна люлка,
като си нямаме от сърце рожба.
Кога го къпя - да ми заплаче,
кога го кърмя - да ми се смее,
кога го люлям - да му запея.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010