|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Отде да си дойда, Нацке ле, все кахърна си,
все кахърна си, все плакала си.
Защо да плачиш, защо да жалиш -
дали пари нямаше, или къщи високи,
къщи високи, двори широки?
- Опустяло ти й, Павле ле, тежко имане,
огън ти горяло къщи високи,
бурен ти обрасъл двори широки,
като нямаме от сърце рожба,
от сърце рожба, от Бога дарба!
Недей да плачеш, Нацке ле, недей да жалиш,
аз ще да ида в Цариграда,
в Цариграда при баш куюмджии,
и там ще поръчам от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
- Опустяло ти й, Павле ле, от злато дете,
ръжда ти яло от сребро люлка,
не си ли е то от сърце рожба -
аз да си го люлея, то да ми плаче,
аз да си го милвам, то да ми се смее!...
Миндя, Еленско (Стоин-ССБ, № 1364).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|