|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Ой Павле, Павле, саралъ Павле,
саралъ Павле, още паралъ,
в чузди дворове агънца блеят,
агънца блеят, теленца реват,
телепца реват, дечица плачат,
наште дворове пусти остали!
- Мър, мълчи, мълчи, Добро невясто,
мър, мълчи, мълчи, мълчи, не плачи!
Аз имам, Добро, във Цариграда,
във Цариграда брат куюмджия,
жа го накарам да ти изляе
от сребро дете, от злато люлка,
полюлейката - ситен маргарец.
Отиде Павлю и го донесе,
от сребро дете, от злато люлка,
полюлейката ситен маргарец.
Зема го Добра, в къщи го впесе,
два дни го гледа очи да отвори,
три дни го слуша, дано заплаче,
дано заплаче, да го залюля.
То не заплака, не са събуди.
Добра на Павлю отговаряше:
- Ой Павле, Павле, саралъ Павле,
саралъ Павле, още паралъ,
пусто остало от сребро дете,
мерьът остало от злато люлка,
полюлейката - ситен маргарец,
кога си нямам от сърце рожба,
кога заплаче, да го залюлям,
кога погледне, да го накърмя!
Михалич, Свиленградско, инф. род. в Студена, Свиленградско; хороводна
(СбНУ 60, № 809 - "Жена не иска дете от сребро").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|