* * *

Дете от злато

- Все кога дода, Надке ма, във ваше село,
във ваше село, у вас на госте,
все теб заварвам, че болна лежиш,
че болна лежиш, глава не дигаш,
глава не дигаш, само очи меташ.
Дали е болест, болест от Бога,
или е болест, севда ерегнска?
Надка на Гьорги продума:
- Болна съм, либе, болна съм -
че си челяд нямам, от сърце рожба.
Гьорги на Надка продума:
- Кажи ми, Надке, кажи ми,
от отдавна ли си, Надке, калугерица?
Надка на Гьорги продума:
- Не съм, Гьорге ле, от отдавна,
не съм от отдавна, нито пък от скоро -
три години стана, четвърта карам
от как съм се млада, млада почернила.
Гьорги на Надка продума:
- Я хайде с мен, Надке, на пазар да идем
на пазар да идем, Надке, там ще си купим
чедо от злато, Надке, люлка от сребро.
Надка на Гьорги продума:
- Мълчи, Гьорге, не думай,
чедо от злато, никогаш не дума
люлка от сребро, тя се не люлее.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010