|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Ставри Нацки дума, Нацке, Ставри Нацки дума:
- Колчим кат си дода, Нацке, все тъй те заварвам,
все тъй те заварвам, все че си плакала!
Що ми по двор ходиш, ситно дребно тъпчеш,
ситно дребно тъпчеш, бистри сълзи рониш?
Дали къща нямаш или покъщнина,
или пари нямаш, все бели бешлици,
все бели бешлици, жълти ирмилици?
- Опустяло ми е, Ставре, къща, покъщнина,
бели бешлици, жълти ирмилици,
когато си нямам от сърце рожбица,
да го залюлея и зда му запея!
- Когато ти й, мило, Нацке, толкова за дете,
ази ще отида във тъмна чаршия,
във тъмна чаршия при баш коюмджия,
там ще ти излея от алтън детенце,
от алтън детенце и от сребро люлка!
- Опустяло ти е, Ставре, от алтън детенце,
от алтън детенце и от сребро люлка,
когато не плаче да го залюлея,
когато му думам, то да ми се смее!...
Котел; седенкарска (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=13123>
28.07.2009).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|