|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Все отде дойда, Начке бе, все те заварвам,
все те заварвам, любе ле, че си плакала,
че си плакала и си жалила!
Че защо плачеш, че защо жалиш -
дали си немаш къщи високи,
къщи високи, двори широки,
двори широки, копринен фустан,
копринен фустан, рифце жълтици?
- Всичко си имам, Кольо бе, едно си нямам,
едно си нямам, любе ле, от Бога дарба,
от Бога дарба, от сърце рожба!
- Затуй ли плачеш, Начке бе, затуй ли жалиш?
Мълчи, не плачи, любе бе, мълчи, не жали!
Аз ще да ида във Цариграда,
ще да поръчам, любе бе, дете от злато,
дете от злато, бешик от сребро!
- Че то не вика, Кольо бе, не вика "мамо",
не вика "мамо", любе ле, не вика "тато"!
Копривщица, Пирдопско (СбНУ 46, № 189 - "Жалба за рожба
- 1").
Името Кольо не е специфично за песента. Според нас на негово
място е стояло обръщението "любе ле" (срвн. при записа на Каравелов
от Копривщица - Каравелов-Лавров, № 25), което тук се редува в съседните стихове
наред с имената на персонажите (бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|