* * *

Дете от злато

Павли на Наска, Наске бе, думаше:
- Щом се завърна, тебе заварвам,
тебе заварвам все да плачеш.
Дали си гола, гола и боса,
или си гладна, гладна и жадна,
или си имот, имат нямаме,
имат нямаме - двори широки,
двори широки, къщи палати.
- Опустяло ти е, Павлю бе, имот безкраен,
кога си нямам, от сърце рожба.
- Мълчи, мълчи, Наске бе, не плачи,
аз ще отида в Цариграда голяма,
там ще поръчам от злато рожба,
от злато рожба, от сребро люлка.
- Опустяло ти е, Павлю бе, от злато рожба,
от злато рожба, от сребро люлка,
кога си нямам от сърце рожба.
Кат' го люлея, да ми се смее!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.