|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Тодорка Петрум думаше:
- Ой, Петре, Петре,
Петре, Саръла Петре,
пуста опустяла
твойта млого мъка,
млого и безчетна,
като си нямаме
рожба от сърцето,
"маю" да ми рече
и на тебе "татко"!
- Бре мълчи, мълчи
ти, кузум Тодорко!
Тодорко, я си имам
братец комунжия.
Ще по да му река
дяте да ми стори,
дяте ялтънено,
люлька сребърена,
да го полюляеш
и да му попяеш!
- Пусто опустяло,
ой, Саръла Петре,
твойто пусто дяте,
дяте ялтънено,
люлька сребърена!
Нали не ми си е
рожба от сърцето
"маю" да ми рече,
"маю", още "татко"!
Граматиково - колиби Малката Котвина, Малкотърновско; на собакь
(СбНУ 57, № 1013 - "От сърце рожба - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|