|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павел на Цанка думаше:
- От как се върна, либе Цанке мо, все те заварвам,
все те заварвам тъжна и кахърна,
тъжна и кахърна, все си плакала.
Нямаш ли да ядеш да пиеш;
нямаш ли тежко имане -
хамбари пълни с жито,
шиник с алтъни?
- Аз имам да ям, либе Павле ле, да ям и да пия.
Сал едно нямаме - от сърце рожба.
Не ми се яде, не ми се пие.
- Не тъжи, либе Цанке мо, не тъжи,
аз ще ти купя от злато дете
от злато дете, от сребро люлка.
- Пусто му остало, либе Павле ле, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
щом не е от сърце рожба.
аз да му думам, то да ми гука,
аз да му пея, то да се смее!
Горно Александрово, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|