|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
- Все кога дойдем, Нацке, все си сърдито,
що си сърдито, либе, и ядовито,
дали на мене или на майка ми?
- Не съм сърдито, либе, нито ядовито,
но ми е жално, жално и свидно,
защо си нямам от сърце рожба...
- Недей да плачеш, недей да жалиш,
аз утре ще отидем във Цариграда,
и ще да идем при куюмджии,
та ще ги питам дали ще можат,
дали ще можат дете да излеят,
дете да излеят, дете от злато,
дете от злато, люлка то сребро,
люлка от сребро, повой от сърма!
- Пусто остало дете от злато!
Уста си има, а дума няма;
очи си има, а поглед няма;
крака си има, а поход няма...
Пусто остало, джанъм, дете от злато,
кога си нямам дете то сърце!...
Горна Вереница, Монтанско; на заман (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=10629>
28.07.2009).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.11.2006
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|