* * *

Дете от злато

Тодор на Нацка думаше:
- Все кога дойда, Нацке ле, все си кахърна,
все си кахърна, все си плакала.
Дали си гладна или си жадна?
Дали си гола или си боса?
Дали си нямаме двори широки,
двори широки, къщи високи,
къщи високи, пари и злато?
Нацка на Павля думаше:
- Нито съм гладна, Павле ле, нито съм жадна,
нито съм гола, нито съм боса.
Опустяло да ти е двори широки,
двори широки, къщи високи,
къщи високи, пари и злато.
Сал за едно плача, сал за едно тъжа,
че си нямаме от Бога дарба,
от Бога дарба - от сърце рожба!
Павел на Нацка пак дума:
- Я мълчи, Нацке ле, я мълчи,
я мълчи, не плачи;
аз ще ида във Цариграда,
и ще ти донеса от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка.
Нацка на Павля пак дума:
- Опустяло да ти е, Павле ле, от злато дете,
от злато дете, от сребро люлка,
кога не ми е от Бога дарба,
от Бога дарба - от сърце рожба!
Кога го къпя, то да ми плаче,
кога му пея, то да се смее!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.