|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дете от злато
Павел на Пенка тихо говори:
- Все кога дойда, Пенке, от дълъг път,
от дълъг път, от Цариграда,
все те заварвам, че болна лежиш,
че болна лежиш и сълзи рониш.
Защо тъгуваш, какво си жалиш?
Дали си нямам високи къщи,
дали си нямам бащино имане?
Или си жалиш, че си нямаме
баща и майка, брат и сестрица?
- Всичко си имаш, Павле, къща имаш,
и къща си имаш - бащино имане,
нито си жаля, че си нямаме,
че си нямаме баща и майка,
баща и майка, брат и сестрица,
ами си жаля, че си нямаме,
че си нямаме от сърце рожба,
от сърце рожба - мъжко детенце.
- Я мълчи, Пенке, недей ми плака,
аз ще отида, на Цариграда,
ще ти заръчам, от сребро дете,
от сребро дете, от злато люлка.
- Пусто остало, Павле, от сърце рожба,
от сърце рожба - мъжко детенце!
Добротица, Омуртагско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.12.2006
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|